самотата

Какво е самотата и защо има толкова самотни хора.
Какви прости въпроси и не лесни отговори.
Кой ли не е писал за самотата и нима има да се каже още нещо.
Надали.
Защо тогава да прибавям още една скучна история към океана от "самотни" истории.
А защо не.
Да-ааа, защо не.

Спомням си че имах такъв период.
Не разговарях.
Изглежда нямах и нужда. Разговорите ми се струваха загубено време.
Не че времето беше толкова ценно за мен. Просто бягах от каквито и да е разговори.
Потъвах в мечти, пътувах в мислите си, водех въображаеми разговори с въображаеми и реални личности.
Гледах на света от горе или изследвах даден проблем под микроскоп.
Бях си достатъчен.
Не ми бяха необходими другите.
Те дори ми пречеха да се потопя още по-пълно в самотата си, която сгряваше душата ми.
И така ден след ден, месец след месец, година, две....
Започвах да ставам асоциален, да ме дразни всякакво присъствие на хора.
Не можех да пътувам с градския трнспорт, не можех да отида на кино или където и да е .........
Навсякъде имаше хора.
Какъв ужас
Започнах да не излизам.
Излизах само да си купя цигари.

Това беше доста отдавна.
Но не мога да си спомня.....
Не мога да си спомня как се върнах към разговорите, към хората........към самотата.